ИЗНАКА̀ЗВАМ СЕ, -аш се, несв.; изнакàжа се, -еш се, мин. св. изнакàзах се, св., непрех. Разг. Измъчвам се много; изпонаказвам се. И снахата оттогава [от смъртта на Петърчо] се повърна, все глава, все глава – тя, сиромашката, се изнаказа веднъж, а ние, дето сме около нея, два пъти. Г. Караславов, Избр. съч. II, 112.